Един човек веднъж ми каза : “човек обича ли , не си тръгва. Ще тича след теб и няма да се откаже. Млада си, а вехнеш ден след ден. Защо?
Заради човек , който днес те обича , а утре ще те захвърли като парцал?
Заслужава ли си?”
More you might like
- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб.
През лицето му пропълзя сянка.
- Знаеш ли защо те желая? Не знаех, че съм изгубен, докато ти не ме намери. Не знаех какво е да бъдеш сам до първата нощ без теб. Ти си единственото правилно нещо в живота ми. Теб чаках, Врабчо.
Аз протегнах ръце към лицето му, а той ме прегърна и ме вдигна от пода. Притиснах устни в неговите и той ме целуна с емоцията на всички думи, които току-що бе изрекъл. В този момент разбрах защо си е направил татуировката, защо е избрал мен, защо съм различна. Не просто аз, не просто той - изключително бе това, което представлявахме заедно.
Тръгна си, но остана завинаги
Замина си преди точно 132 дена.
Не, не си мисли, че ги броя,
не е така.
Но утре ще станат 133.
Същата ли си?
Надявам се луничките по лицето ти да греят все така.
Онази трапчинка, която толкова мразиш, да е станала oще по-голяма.
Дано си същата.Аз ли?
Аз съм малко по-странен.
Станах повече твой откакто си тръгна.
Нашата история ми е любима.
Разказах я на всичките си приятели (по няколко пъти даже).
Жалко, че не си тук, за да ми довършваш изреченията.
(понякога не знам какво да кажа).Там по-топло ли е? (в душата ми има буря)
Ако си болест, нека се разболея.
Ще бъдеш най-хубавата настинка.
Няма нищо, няма да ти се разсърдя.
Сега ако ти кажа, че помня всичко за теб, ще се усмихнеш и ще отречеш.
Нали винаги ти си права.
Но аз помня.
Чаят да е с мед, нали захарта била по-вредна.
Часовникът да е с няколко минути по-напред, че все закъсняваш…
Нищо, аз пак бих те чакал…Защото след време разбираш,
че е най-важно да има кой да те разсмее,
да те помоли да останеш или да ти благодари, че те има.
Защото с теб усещам уют, който горещата камина,
топлата лапа на кучето
или усмивката на случаен минувач, не могат да ми дадат.
Защото съществуването ти няма да бъде никога в минало време,
ти си повече тук (макар и отдалеч),
отколкото някой друг ще бъде…
А никой друг няма да бъде (няма да допусна).Ангелче, стой там.
Дали времето избърза или ние закъсняхме,
не знам.. (но знам пътя)
Бъди готова скоро да дойда и да не си тръгна.
Раят е там - където си и ти.
А ти си там.
Остава само аз да дойда.
Другото се живее… (нали ще съм с теб)
The time is always right to do what is right.
